Ще започна новата година с кратко представяне на няколко неща от областите, които ме вълнуват и на които се натъкнах по един или друг начин през изминалата 2010-а година. Надявам се че ще ви харесат, в случай че още не сте ги открили за себе си.
В областта на архитектурата ви представям няколко архитекти, които познавах слабо досега:
Графтон, за които вече писах, като новата година започва под знака на едно, надявам се, предстоящо съвместно сътрудничество.
 |
| Департамент на финансите, Дъблин, Графтън архитектс |
Те създават архитектура от паралелен свят, която за мен е приказна и уникална на фона на масовата шарения, с която ни заливат ежедневно по сайтове и списания. Детайлите са мечта и блян по загубените занаятчийски умения от отминали векове. Те крият множестево малки функционални и дизайнерски хитринки и изглеждат невероятно семпли и елегантни. И адски добре изпълнени. Невероятно е как се обръщат нещата – в съвременния свят ръчната изработка е лукс, а добре начертаният и изпълнен детайл е рядкост и за хора като мен, прекланящи се пред труда на Карло Скарпа, студио Мумбай са капка надежда, в бездната на извадени от поточната линия масови продукти.
Непременно отделете малко време да разгледате сайта им и ако това ще ви убеди повече, понеже забелязах че в България има особенна тежест, Студио Мумбай участваха на таз-годишното архитектурно Биенале във Венеция.
 |
Вила Тара, Индия, Студио Мумбай , 2005 |
 |
Вила Утсав, Индия, Студио Мумбай, 2008 |
 |
Вила Утсав, Индия, Студио Мумбай, 2008 |
 |
Вила Кападия, Индия, Студио Мумбай, 2003 |
 |
Архитектура "помежду", Музей Виктория и Алберт, Лондон, 2010 снимки от сайта на студио Мумбай |
Паскал Кинтар-Хофщайн е един от учениците и последователи на Хенри Сириани и е един от митичната за Франция педагожка група УНО, която е предстявлявала основната притегателна сила на училището по архитектура Белвил в Париж, сочено като най-доброто във Франция. Представям ви го заради добрите проекти и защото много харесвам неговите скици в сферата на обемното търсене. Акварелите малко ми напомнят концептуалните скици на Стивън Хол, както и цветната задача от ВИАЗ и са едновременно изследване на цветовете и скулптурните обеми, каквото рядко можете да срещнете при днешните най-често спрягани архитеки.
 |
Обемни търсения, Паскал Кинтар-Хофщайн скици от сайта на Архитектурното ателие Паскал Кинтар-Хофщайн |
Емануела и Лоран Бодоан са други митични фигури във Френската архитектура, които слабо познавах, но след като посетих Музея за изящни изкуства в Нанси, който е отчасти тяхно произведение, не мога да не отбележа забележителните пластични качества на техните сгради, играта на светлини и сенки в тях и отново невероятните детайли.
 |
Университетска библиотека в Безансон, общ изглед и детайл Ателие Бодоан, 1997 |
 |
Медиатека Франсоа Митеран, Поатие, Ателие Бодоан, 1996 |
 |
Музей Lee Unq No , Южна Корея, Ателие Бодоан, 2006 |
Именно музеят за изящни изкуства в Нанси е едната, от двете най-вдъхновяващи сгради, които посетих тази година.
Другата е Вилата на Луи Каре построена от Алвар Аалто през 1960 година, която се намира близо до Париж. И от двете помествам само по снимка тук, колкото да ви дам апетит за още и мисля че заслужават напълно отделен пост.
В литературно отношение мисля, че нищо вече няма да е същото, откакто прочетох « Атлас изправи рамене » на Айн Ранд. Надявам се много от вас да намерят време да сторят същото, без да се плашат от внушителният ѝ обем.
Препоръчвам ви оригиналния вариант на английски – езикът ми се струва достъпен, дори и за човек със средни познания, а цената на изданието на Penguin конкурира българския вариант. За тези, които искат да започнат по-леко, нека прочетат първо "Изворът". Благодаря изключително много на човекът, който ми откри тази авторка, в много странен и критичен за мен период и това промени и подреди не малко мисли и идеи в главата ми в последните 3 години.
Към тези архитектурни и литературни открития бих добавила сайтовете на няколко човека, с които случайността ме срещна през изминалата година и които ценя като хора и творци, и харесвам това, което правят с неизчерпаем ентусиазъм, в често доста трудни условия.
Кремена Николова чието многолико творчество е едновременно свежо и замислено. Особенно харесвам фотомонтажите ѝ, които наслагват различни светове и създават интересни мащабни контрасти, а също и скулптурната поредица Danse macabre.
 |
14h40, фотомонтаж, Кремена Николова |
 |
Danse macabre, малка пластика, Кремена Николова снимки Христо Станкулов |
 |
Паметник на съветската армия в Бургас, фотография Никола Михов |
И не на последно място - радвам се, че въпреки кризата архитектите в България поддържат бойния дух, изявявайки се на други поприща. Тук е мястото да спомена и музиката на Коttarashky , който « иначе е архитект » и който, ако ви хареса, можете да видите на живо на 12-ти януари в Sofia Live Club.
Към БГ творците бих добавила и създателите на керамични произведения от Tochka&Tochka , заради безкрайната симпатия която храня към техните кубични... солници.
 |
Керамични солници, дизайн Яна Юнакова, tochka&tochka, колекция 2009 снимка от сайта на tochka&tochka |
И тъй като в последните дни преди новата година попаднах на едно място , което доста ми хареса помествам и него. Става въпрос за ресторанта Spaghetty Kitchen в София, дело на aрхитектите от Kumaroffice .
 |
снимките са взети от facebook - страницата на Spaghetty Kitchen |
И така Честита Нова Година!
Дайте най-доброто от себе си, летете далеч над посредствеността, изяснете и повишете собствените си критерии и най важното – не спирайте да творите и мечтаете!
Дайте най-доброто от себе си, летете далеч над посредствеността, изяснете и повишете собствените си критерии и най важното – не спирайте да творите и мечтаете!
2 коментара:
Дано намериш по-добри произведения от тези на Айн Ранд, които да подреждат мислите ти и да не се прехласваш толкова по нея. Наистина неслучайно е избран архитект като главен герой в 'Изворът' - нашата професия във времето, когато се е писала книгата, е олицетворявала капитализма в най-чистия му вид. Именно затова и книгите на Ранд и досега се прокламират от най-върлите привърженици на Свободния Пазар. Моментът, описан в Изворът примерно е време, когато водени от егоистичните принципи на Ранд, американските градове се развиват ужасно нечовешки и става невъзможни за живеене. Начинът на живот на героите е безкрайно егоистичен, което може би помага за мотивация, но със сигурност не е начинът по-който трябва да разсъждава един съвременен професионалист. Философията залегнала в основата на отношенията в книгата е доста остаряла.
Ранд е и идол на сегашното Tea Party дясно движение в Щатите ипревъзнасяна от т.нар. либертарианци. Те си представят хората като работещи безспир машини без емоции.
Ужасно е как в книгите на Ранд не присъства природата, или тя е описана само като 'ресурси за експлоатация от човека'. В книгите няма деца, няма естествени емоции и човешки постъпки. Четох в един форум мнение, че е доста непрогресивно да възвеличаваме човешкия разум до небесата, сякаш развитието на човечеството зависи само от него. И като пример беше даден Форест Гъмп - той ли ни е по-симпатичен или Хауърд Роарк примерно? На мен лично Форест Гъмп, въпреки че бяга далеч от здравия разум и разционалното мислене на модернистите.
Аз бих препоръчвам да прецениш и обратната страна на монетата като погледнеш не толкова интересните и романизирани, но все пак интересни книги на Джейн Джейкъбс (Jane Jacobs), където ще видиш противоположната философия за развитие на човечеството и градовете от тази на Ранд. Тя разбира се е публицистика, не проза, но също дава доста храна за размисъл. И така - Ранд е задължителна литература (имайки предвид, че като българи се опитваме да избягаме от комунистическото си минало и корени), но не и модел за поведение в съвременния свят според мен.
Само Ранд коментирах от целия пост, защото на фона на нещата, които коментираш в блога, прехласването по нея ми е малко странно.
Поздрави
Интересен коментар, но няма как да се съглася с нещата които си написал.
Първо, заставам зад всичко написано в този блог като мое лично мнение, плод на моето мислене и моята личност, което в никакав случай не е просто цитат на нещо, което съм прочела в някой блог или сайт. Харесвам Айн Ранд не защото съм чела някъде, че така е прогресивно, или не, а защото много от ценостите които тя изповядва са и мои и много от мислите ứ ми допадат. Харесвам я, защото съм чела почти всички нейни книги, а не само една от тях или пък резюмета в интернет, и мнението ми се формира от самата мен на базата на всичко това, а не на базата само на « Изворът » и тълкуването ứ като една книга за архитекти, което приемам като твърде повърхностно. Второ, героите ứ са с различни професии и това, което обединява тези от тях, които Ранд почита, е товам че те са хора и творци, които уважават себе си и работата си, както и тази на хората трудещи се искренно и пламенно и отстояващи идеалите си. Това са хора, които не понасят интелектуалната кражба, посредствеността и съпътстващото я постоянно хленчене и отказа за мислене. Хора, които не просят подаяния и не мрънкат че са онеправдани. Аз ценя този човешки идеал и се надявам самата аз да се доближавам до него. Това ли наричаш егоизъм? Ако да, то знай, че никак не ме е страх да бъда обявена за егоист. По-скоро ме е страх от обществата отричащи егоизма и индивида, отколкото от тези, които го подкрепят. В този смисъл се възхищавам на Хауърд Рорк, а Форест Гъмп може да ми е само симпатичен, ако толкова държиш да сравняваш точно тези два несравними, според мен, персонажа.
Вярвам, че ако аз, водена от собствената си етика, сътворя възможно най-добрата сграда и върша работата си по най-добрия начин, на който съм способна, то това ще е най-добре и за хората, които ще получат продукта на моето творчество, тъй като това ще е и най-доброто, което те могат да получат от мен изобщо. Като такъв човек не понасям калпаво работещите мрънкащи хора, вършещи работата си как да е и не съм съгласна да им правя подаръци с моя трудм който ценя. Това е и една от най-главните идеи на Ранд и аз заставам зад нея напълно.
Книгите не Ранд са пълни с най-човешкото от човешките чувства - обичта в най- различни форми и не знам как си го пропуснал. Именно наи-страшните и отблъскващи персонажи са тези, които не са способни на силни чувства, които желаят чуждото нещастие като собствено щастие, и ако си чел « Атлас изправи рамене » няма как да не го видиш.
И последно - липсата на лично мнение и изграждане на критерии по които то да се формира е едно от нещата които критикувам най - разгорещено и ми се струва доста странно че заставаш зад нещо, което си прочел някъде просто ей-така, а именно това за непрогресивността на възвеличаването на човешкия разум.
Именно човешкият разум е най-ценното, което притежаваме, според мен, и което ни движи напред, и ми се струва наивно това да се да се обявява като непрогресивно. То е за мен като да се извинявам за моите постижения, пред някой които не е направил нищо в живота си, само за да не се чувства той подтиснат. Няма как да го направя защото това би значело да не уважавам себе си, а ако не уважавам себе си как изобщо може да се очаква от мен да уважавам някого и да водя смислен живот – просто не е възможно.
Дебатът е много дълъг за да се помести в един коментар, ако попаднем по едно и също време на едно и също място ще ми е интересно да го продъмжим.
Поздрави
Публикуване на коментар