25 май, 2012

Монумента 2012 или добре дошли под шарената сянка...


Монумента в Гран Пале тази година бе поверена на съвременния френски артист Даниел Бюрен. Когато се говори за Бюрен първото което ми идва наум са така типичните в работата му раета в черно и бяло, присъщващи с вариации в почти всичките му творби. Ако сте ходили в Париж сигурно сте виждали една от най-горещо обсъжданите му и критикувани от широката публика скулптурни намеси в общественото пространство - Kолоните в двора на Пале Роаял. Трябва да си призная че бях доста скептично настроена отивайки към Гран Пале, а и е доста трудно да си предстявя нещо толкова впечатляващо колкото намесата на  Аниш Капор от миналата година. Но всъщност, инстaлaцията - Excentrique(s) се оказа едно доста приятно преживяване, особенно обляна в следобеното слънце. Цялото простраство е покрито с разноцветни кръгли прозрачни мембрани фиксирани на 3 метра от земята върху черно-бели колони. Разходката под този пъстър балдахин е лежерна и забавна, но твърде хомогенна и не носи (поне за мен) силата и дълбочината на Левиатан на Капор или напрежението и внушението на Монумента-та на Болтански.  Пространственото изживяване на Excentrique(s) не е необикновенно,  но пък светлинното е. Беше ми интересно как цветовете се пречупват и променят колоните, хората и всичко наоколо, а подът се превръща в абстрактна картина, напомняща Кръговете на Кандински... Което бе и най-запомнящото се за мен. 
Оставям ви да отсъдите сами и да се разходите под шарената сянка на Бюрен!






















фотографии Е.Аргирова ©

11 май, 2012

Светът е голям и спасение дебне отвсякъде


Тази станала известна от едноименния филм фраза беше един от първите коментари, които получих, когато преди месец дойде изненадващата новина, че сме спечелили конкурса за проекта за едно училище*. Сигурно ще ви учуди защо давам подобно заглавие на архитектурен пост, но то е съвсем на място - новата вълна на кризата в архитектурните поръчки е нещо съвсем осезаемо дори и в относително защитена страна като Франция. Ето защо след месеци на голямо безспокойство и терзания от липсата на достатъчно работа, преминали в почти примирение, все още не мога да повярвам че подобни обрати в почти последната секунда могат да се получат.  Проектът от перспективите бе точно спасение за нас, в нашето малко ателие. Това спасение дойде доста изненадващо на фона на ширещата се поръчкова дискриминация, която се усеща най-силно в Париж, където в момента систематично едни и същи лица печелят все по-нечестни и почти винаги нагласени конкурси, резултат от смесица на политически и финансови интереси на кметове и частни инвеститори и разпределяне на благата между закриляните от Павилиона на Арсенала архитекти**. 
Докато архитектите в България надигат глас за повсеместното налагане на конкурси при задаването на обществените поръчки, тук  архитектите по-скоро започват да се обръщат срещу този прогресивно корумпиращ се процес и търсят изход в директни поръчки от частни инвеститори, където за съжаление често са принудени да продадат душата си.
Дебатът ще продължи още дълго време, а ние ще продължим да се опитваме да запазим идеалите си и да си проектираме обществени сгради, които да променят градовете ни и живота ни към по-добро.
И така, ето и няколко думи и за самия проект - става въпрос за училищна група с детска градина и начално училище в Рен, в една от новите зони на града, подлежащи на усилена урбанизация - тоест контекстът е твърде слаб.
Теренът е с доста сложна форма и твърде малък спрямо програмата, а имаме право на само 2 етажа по правилник. Според предварителното проучване главната фасада и входът на училището гледат към малък площад  в горната северна част на терена. Трудно е да се композира интересна северна фасада, защото липсват игрите на сенките и често решението е в използването на контражура - и тук бе така. Единият от училищните дворове, поради липса на място, е на поркива на партерния етаж и гледа към площада - светлината идва през големия прозорец-рамка, която обрамчва този "окачен" двор и дава живот на иначе твърде плоската северна фасада.


Парцелът плавно се издига на юг, където е разположен спортният терен, а училищният корпус се простира по средата на парцела, търсейки максимално светлина за класните стаи и формирайки от двете си страни два от задължителните училищни дворове. Интересно изискване в конкурса бе предаването на плановете и фасадите в черно и бяло, което ни накара да си поблъскаме главите как да изглеждат графично добре, без да са сиви и монотонни. В крайна сметка сканирахме дървета в план и фасада рисувани на ръка от една доста стара книга от 80-тте и се получи този графизъм, който , поне що се отнася до плановете, доста ми допада.


Фоаето, разположено в центъра на сградата, се осветява посредством малко патио, даващо визуална връзка със столовата и окачения двор на 1-вия етаж. Двойната височина ни дава поглед към небето. В план фоаето е нетипичният елемент от програмата, който позволява ротацията на двете крила на сградата и артикулацията между традиционните класни стаи и по-специфичната част от програма като библиотеката, столовата и административното крило.



И така, светът е наистина голям и спасение (май) дебне (почти) отвсякъде...така че млади архитекти, не губете надежда да видите проектите си осъществени!


Малко факти и цифри:

*Училищна група Борегар- Кинсе в Рен 3300m² / бюджет 8M€ 

Проект на Ателие Гаине 
Перспективи  от Елена Аргирова ©


** Павилионът на Арсенала е обществена организация на град Париж за популяризирането на архитектура, както и място на което се организират редица изложби, конфернции и други събития свързани с архитектурата. За съжаление почти от самото си създаване става център на малка гупа влиятелни хора, които преразпределят територии и интереси сред своите приятели. Всички в Париж знаят, че ако се харесате на тази малка група хора, можете да разчитате на това, че ще спечелите определен брой поръчки и ще бъдете одобрен за участие в конкурси. Ако не сте обаче в този тесен приятелски кръг, упражняването на професията ви се превръща в доста по-трудна задача. 
Да, колкото и да се чудите - действието се развива днес, и то в демократична страна като Франция и не, за съжаление не си фантазирам, този факт е обществена тайна в архитектурните и политически среди в Париж...