Тази станала известна от едноименния филм фраза беше един от първите коментари, които получих, когато преди месец дойде изненадващата новина, че сме спечелили конкурса за проекта за едно училище*. Сигурно ще ви учуди защо давам подобно заглавие на архитектурен пост, но то е съвсем на място - новата вълна на кризата в архитектурните поръчки е нещо съвсем осезаемо дори и в относително защитена страна като Франция. Ето защо след месеци на голямо безспокойство и терзания от липсата на достатъчно работа, преминали в почти примирение, все още не мога да повярвам че подобни обрати в почти последната секунда могат да се получат. Проектът от перспективите бе точно спасение за нас, в нашето малко ателие. Това спасение дойде доста изненадващо на фона на ширещата се поръчкова дискриминация, която се усеща най-силно в Париж, където в момента систематично едни и същи лица печелят все по-нечестни и почти винаги нагласени конкурси, резултат от смесица на политически и финансови интереси на кметове и частни инвеститори и разпределяне на благата между закриляните от Павилиона на Арсенала архитекти**.
Докато архитектите в България надигат глас за повсеместното налагане на конкурси при задаването на обществените поръчки, тук архитектите по-скоро започват да се обръщат срещу този прогресивно корумпиращ се процес и търсят изход в директни поръчки от частни инвеститори, където за съжаление често са принудени да продадат душата си.
Дебатът ще продължи още дълго време, а ние ще продължим да се опитваме да запазим идеалите си и да си проектираме обществени сгради, които да променят градовете ни и живота ни към по-добро.
И така, ето и няколко думи и за самия проект - става въпрос за училищна група с детска градина и начално училище в Рен, в една от новите зони на града, подлежащи на усилена урбанизация - тоест контекстът е твърде слаб.
Теренът е с доста сложна форма и твърде малък спрямо програмата, а имаме право на само 2 етажа по правилник. Според предварителното проучване главната фасада и входът на училището гледат към малък площад в горната северна част на терена. Трудно е да се композира интересна северна фасада, защото липсват игрите на сенките и често решението е в използването на контражура - и тук бе така. Единият от училищните дворове, поради липса на място, е на поркива на партерния етаж и гледа към площада - светлината идва през големия прозорец-рамка, която обрамчва този "окачен" двор и дава живот на иначе твърде плоската северна фасада.
Парцелът плавно се издига на юг, където е разположен спортният терен, а училищният корпус се простира по средата на парцела, търсейки максимално светлина за класните стаи и формирайки от двете си страни два от задължителните училищни дворове. Интересно изискване в конкурса бе предаването на плановете и фасадите в черно и бяло, което ни накара да си поблъскаме главите как да изглеждат графично добре, без да са сиви и монотонни. В крайна сметка сканирахме дървета в план и фасада рисувани на ръка от една доста стара книга от 80-тте и се получи този графизъм, който , поне що се отнася до плановете, доста ми допада.
Фоаето, разположено в центъра на сградата, се осветява посредством малко патио, даващо визуална връзка със столовата и окачения двор на 1-вия етаж. Двойната височина ни дава поглед към небето. В план фоаето е нетипичният елемент от програмата, който позволява ротацията на двете крила на сградата и артикулацията между традиционните класни стаи и по-специфичната част от програма като библиотеката, столовата и административното крило.
И така, светът е наистина голям и спасение (май) дебне (почти) отвсякъде...така че млади архитекти, не губете надежда да видите проектите си осъществени!
*Училищна група Борегар- Кинсе в Рен 3300m² / бюджет 8M€
Проект на Ателие Гаине
** Павилионът на Арсенала е обществена организация на град Париж за популяризирането на архитектура, както и място на което се организират редица изложби, конфернции и други събития свързани с архитектурата. За съжаление почти от самото си създаване става център на малка гупа влиятелни хора, които преразпределят територии и интереси сред своите приятели. Всички в Париж знаят, че ако се харесате на тази малка група хора, можете да разчитате на това, че ще спечелите определен брой поръчки и ще бъдете одобрен за участие в конкурси. Ако не сте обаче в този тесен приятелски кръг, упражняването на професията ви се превръща в доста по-трудна задача. Да, колкото и да се чудите - действието се развива днес, и то в демократична страна като Франция и не, за съжаление не си фантазирам, този факт е обществена тайна в архитектурните и политически среди в Париж...
2 коментара:
Много ми харесват работите ви. Много стилна и премерена архитектура. Имате отношение към светлина, към природа. Усещам само една нотка формализъм от De Stijl, не знам въобразявам ли си. Но даже и да е така, много добре сте го изучили, личи си.
Благодаря! Но не сме си помисляли за De Stijl, като цяло Корбюзие е творецът от който сме научили най-много и чиято архитектура ни влияе най-силно.Естествено трябва да добавя и Хенри Сириани, чието обучение ни е формирало като архитекти и тримата, по един или друг начин...
Публикуване на коментар