Forget Your Past?!

Kогато бях това лято в България, съвсем случайно в къщата на мои приятели попаднах на стар брой на Аbitare България, с поредица снимки и статия за монументалните паметници, наследени от соц. периода. Помислих си, че би било интересно да посетя някои от тях. Повечето за последно съм ги видяла като пионерче, преди много време, а тогава още не се знаеше че ще стана архитект. След всичките тези години усилено образование, мозъкът ми и погледът ми над света са твърде архитектурно деформирани и сегашните впечатления щяха да са нови и изненадващи.
Случи се така, че не след дълго, в един топъл юнски следобед, съвсем случайно попаднах на един от най-емблематичните примери. Тъкмо бях посетила Казанлъшката гробница и се бяхме насочили към могилата Голяма косматка, когато алтернативата да видя «летащата чиния» на Бузлуджа надделя. Извисяващият се на ръба на планината силует се забелязва от много далече и няма как да не му стане любопитно на човек да види това странно същество от близо.
Първото впечатление е именно от това необичайно съчетание планина-природа-монумент. Самият начин по който "НЛО"-то е кацнало на склона е впечатляващ. Като че по поръчка точно там дърветата отстъпват пред бетонното създание и към него се открива невероятна перспектива. Мащабът на паметника е такъв, че направо те смачква и това е една от първите характеристики, с които, мисля, архитектът и скулптурът са се справили доста добре. Мащабът и въздействието му върху човешките възприятия отговарят добре на мемориалната му функция. Те отразяват добре и грандоманията на идеологията, която го е създала.

Докато шофираш по извиващият се път грамадата нараства застрашително пред очите ти. Впечатлена съм. Въпреки че презирам идеологията, чиято сила (и най-вече безумие) го е издигнала на това място, тази бетонна скулптура-сграда е много добър пример за Паметник и носи според мен много от белезите, чрез които архитектурата и скулптурата влияят на човека и на сетивата му. Искали са да покажат величието на партията , да бележат мястото където е основана, да предадат моща и властта ѝ. И мисля че са успели. А за това доколко е успяла партията-майка говори сегашното състояние на паметника и на голия бетон.
Паметникът на Бузлуджа е издигнат през 1981 година, а автор на архитектурния проект е Георги Стоилов.

Скулптурно погледнато композицията ми се вижда « класическа ». От една страна висок сигнален елемент се извисява стремглаво нагоре. Акцентът на върха е петолъчката, изпълнена релефно от прозрачен материал с ален цвят (най-вероятно стъкло, а ако се вярва на слуховете рубин). Предполагам че някога е светела и така паметникът се е откроявал отдалеч в ноща. Петолъчка или не, сигурно е било красиво и завладяващо сюрреалистично - представете си самотната червена звезда грееща в тъмното небе. Мрачният паралел с окото на Саурон някак изниква в главата ми.
Другият елемент в композицията е самата наричана от мнозина летяща чиния, която е нисък елиптично-овоиден обем, помещаващ мемориалната зала с горната обходна галерия и нейните мозайки.
Композицията създадена от тези два обема много ми напомня произведенията на Оскар Ниемайер – формална архитектура, скулптура с мащаба на заобикалящият я пейзаж. Харесва ми.

снимка Mea

След като вече си стигнал до малкия площад горе на върха, идва ред на постановката – сценографията на изкачването към паметника . И именно в сценографията е едно от слабите места на соц-паметниците като цяло, като този тук не прави изключение. Колкото и много да е писано за така наречената «promenade architecturale», тоест «архитектурна разходка», ключов термин и архитектурен елемент въведен от Корбюзие, то явно не е достигнало до тукашната школа.
Най-общо казано "архитектурната разходка" е пътят, който те води до една сграда, сценографията му, която те подготвя за срещата със сградата , начинът по който посетителят постепенно се отделя от външния свят и е прогресивно въведен във вътрешния свят на произведението. Това изкачване, въвеждане в произведението са твърде важни според мен и играят огромна роля за успеха на един паметник, храм и изобщо всяко мемориално място. Всичко това тук го няма, този урок никога не е бил усвояван от българските соц.архитекти. Единственият похват, който те явно са познавали е издигането на монументално стълбище в централната ос на паметника и са повтаряли и използвали този похват навсякъде, до втръсване.

На Бузлуджа стратегията е същата, като също така началото на изкачването е класически белязано от две симетрични склулптури, които предполагам някога са представлявали развети знамена. Днес те представляват много по-авангардни, сякаш сътворени от Либескинд произведения. Композицията от пресечените лъчи на арматурните железа напомнята прорезите по фасадата на Музея на евреите в Берлин, а разрухата на страната ни след 45 години комунизъм се олицетворява прекрасно от купчинките оронен сгуробетон образували се в основата. 

Тук настъпва леко трагикомичен момент- изкачвайки се виждаш огромния надпис « Forget Your Past» над входа, а пътят към него е застлан с неописуема мръсотия. Странно – ежегодния конгрес на последователите на БСП щеше да се състои само след няколко дни, но никой не си бе дал труда да почисти.

снимка интернет

Погледнато отблизо, по голия видим бетон на сградата се открояват многобройните рани и кратери причинени от липсата на поддръжка и суровия климат на върха, а през пластовете арматура прозира небето. Отново разруха- каквото е можело да бъде задигнато и откъртено си е отишло.Но конструкцията и начина по който летящата чиния надвисва над главата ти, са впечатляващи и свалям шапка на инжинера, който, противно на днешните си колеги, не се е заинатил да слага колони навсякъде за да носи по-лесно този товар и така е спомогнал за пластичността на произведението. Бетонът на вертикалния обем е много по-добре изпълнен и в отлично състояние.

Гледката на 360° от върха е безумно красива. Не посмях да вляза вътре, но предполагам че от обходната горна галерия тя е още по-внушителна и че всичко това е било взето впредвид в архитектурния замисъл.

Разбира се веднага изниква въпросът какво бъдеще ще изберем за този паметник. Като начало смятам, че не бива да слагаме под общ знаменател всички паметници наследени от комунистическото ни минало. Не бива с лека ръка да се втурваме към тяхното разрушаване, освирепели от справедлив гняв до какво положение е била докарана страната ни от партията. която ги е издигнала. Повтарям, за да не остава нито капка съмнение у някого, че аз самата съм анти-комунистически, анти-социалистически настроена и каквото и ново име да си сложи партията, която ни замъкна в икономическата бездна и продължава учудващо да ни дърпа надолу, аз оставам твърдо против нея. Това обаче не ми пречи да гледам на мемориала на Бузлуджа от естетическа и архитектурна гледна точка. Още повече че добрите уроци по архитектура са още по-важни за запазване в страна като България, в която през последните 50 години подобни примери не са чак толкова много, колкото са например в западна Европа.

Мисля, че ако оставим настрана недостатъците на този паметник, които са добри свидетели за епохата на създаването и школата възпитала авторите му, пластичните и пространствени качества на сградата-скулптура са твърде големи за да позволим нейното унищожаване. Ако се абстрахираме от петолъчката, нищо конкретно в символиката на паметника не го обвързва с комунистическата-социалистическа партия, която го е поръчала. Би могъл да е символ на друга идеология или религия и със същия успех да въздейства на обикновения човек. Това е и доказателство, че някои уроци по архитектура са вечни. Устремът към небето, тежестта левитираща над главите ни, съчетанието от строго геометрични обеми открояващи се на фона на незабравим пейзаж - Бузлуджа е паметник като по учебник.
Съзнавам напълно колко много средства би струвал неговият ремонт и поддръжка. Знам и че едва ли много от вас биха се съгласили данъците, които плащат, да отиват за това. Вече разрушихме един паметник, който бе в отлично състояние, и никак не искаше да се срути. Не мисля че тук трябва да постъпваме така. Освен това едва ли скоро България ще достигне финансов и културен разцвет, които да породят създаването на нови пластични произведения от подобен род. Вълната от псевдо-класицизъм, историцизъм и криво разбран модернизъм, които се проявяват в малкото мемориална архитектура, появила се през последните 20 години, го доказват.
"Забравете миналото си "- НЕ, не мисля че някога трябва да го забравяме. Така можем да се надяваме че никога повече няма да си позволим да повторим грешките си. Няма да съдействаме и няма да си мълчим пред лудост, подобна на тази завладяла страната ни през последните 50 години. Част от проблемите напоследък е именно това, че много хора твърде бързо забравиха какво се случваше тогава и сега лелеят за този черен период. Аз лично никога няма да забравя опашките, купоните за хранителни продукти от първа необходимост, празните магазини, проклетите Корекоми, измамното "равенство" и адските манифестации под съпровода на безкрайни празни речи. И още по-лошото - опита за унищожаване и ограничаване на индивида и интелекта му, задушаването в едно общо "благо" в една маса от сивота и безличие. Няма да забравя и ще разказвам за това на всичките си приятели по света, и няма да допускам да се прокрадват митовете за блаженото "равноправие" и "благоденствие" на един тоталитарен строй.
Не забравяйте и вие!


Най-добрият фотографски материал за монументалните паметници от времето на социализма в сайта на фотографа Никола Михов тук