Операта в Пусан, Южна Корея - един проект на Ателие Гаине, Париж
Оливие Гаине, Карим Басбус архитекти / Елена Аргирова, Амза Шами - асистент-архитекти
Както споменах в предния ми пост, през август участвахме в международния конкурс за операта в Пусан, Южна Корея. Проектът ни взе една от вторите награди и след известно изчакване, най-накрая имаме право да го публикуваме.
За демократичната сграда
Така както през 19-ти век операта е била символ на социалния статус на аристокрацията и буржоазията, така днес сградата на операта често се превръща в символ - залог на градовете в надпреварата им за световно-известност.
В днешни дни концепцията на проектите за опери е водена главно от стремежа за създаване на уникален предмет, обем – скулптура, който да е единствен по рода си и да не прилича на нищо виждано досега. Парадоксално, въпреки силата на това желание, в крайна сметка проектите си приличат едни с други и имат твърде сходна визия за така търсената уникалност.
Ако се вгледаме в историята на западната архитектура, ще видим че операта, като сграда, се е намирала на пресечената точка на 3 главни идеи и архитектурни образа :
- архитектурния и функционален архетип на съвършенната машина, която фабрикува спектакли и мечти
- социалния архетип на едно уникално място, където човек отива за да бъде видян да слуша музика
- урбанистичния градски архетип на сграда с мащабна, амбициозна програма, целяща да се превърне в символ на цял един град или да структурира и осмисли нов квартал
През 19-ти век, епохата през която операта, като жива музикална форма, е на върха, примерът за сграда, въплъщаваща най-добре последните два от гореспоменатите архетипи – социалния и урбанистичния, е Операта Гарние в Париж.
През 20-ти век музикалната форма на операта е вече артефакт от миналото. Социалната и отличителната и роля съществуват все още, но архитектурната и форма е водена от концепцията за « машина за спектакли » (Алвар Алто в Есен) и стремежа за « олицетворение на града » (операта в Сидни на Йорн Утзон).
През 21-ви век настъпва триумф на последния от трите архетипа – операта се превръща в бойния флаг на градовете в битката им за престиж , значимост и слава.
Въпросите свързани с програмата и функционирането се ограничават до концепцията на самите зали и тяхното техническо оборудване, докато всъщност най-важният и деликатен аспект, представляващ интерес от архитектурна гледна точка, касае пространствата, заобикалящи тази « черна кутия » , както често е наричана залата за представления. По какъв път стигаме до залата, как излизаме от нея, как се движим в сградата, как фоайето обръща лице към града и т.н. - това са истински важните от архитектурна гледна точка въпроси.
Много опити са правени да бъде заличен елитиския аспект на операта, така характерен за 19-ти век. С проекта и построяването на операта на Бастилията в Париж* обаче, става ясно, че е непосилно това да бъде постигнато. Съществуването на една демократична опера, достъпна за всички социални прослойки, така, както е била идеята в основата на този проект, се оказва невъзможно. Или по-скоро е невъзможно да бъде създадена опера, която да е демократична сама по себе си.
- Символичната програма на демократичната сграда е да олицетворява участието на всички хора в живота на града, като това трябва да е изпълено независимо от фунционалната и програма и изисквания.
- Подобно на всяко обществено пространство, демократичната сграда предлага място за сбор и обмен между хората. Архитектурата и трябва ясно да изразява този публичен характер на пространството.
- Една демократична сграда трябва да създаде усещането, че би могла да побере в себе си цял един град и неговите жители
- Функционалната програма на демократичната сграда (в конкретния случай операта) е социалната обосновка на проекта. Сградата не би могла да съществува, ако функционирането и не е осигурено по най-добрия начин.
Теренът
Парцелът предложен за конкурса се намира върху изкуствен остров, разположен по протежението на плажната ивица на града. До него се стига по два моста. В северната част на острова се предвижда да бъде построен морски център, чийто проект е все още неизяснен. Малко по-далече по бреговата ивица, на североизток, ще бъде построена в бъдеще голяма морска гара.
Откъм града, между канала и съществуващите железопътни линии се образува ивица, която се предвижда да бъде застроена с небостъргачи, формирайки нов бизнес квартал. Сградата на операта трябва да се извиси и открои на този фон.
Още по на запад градът опира в полите на хълмовете. За един французин околният пейзаж не би могъл да не навява мисли за Марсилия ( климатът е същият). Проектът за операта трябва да се конфронтира с бъдещите небостъргачи и хълмовете зад тях, като едновременно трябва да се превърне в сградата-символ, олицетворяваща града за пристигащите по море. Операта ще се преврърне в морската порта на града.
Проекта
Програмата предвижда 2 големи зали за спектакли - оперната зала, с всичките и прилежащи съоръжения и голямата модулна зала. Формите на тези зали са такива, че да осигурят оптималното им функциониране – голямата зала на операта е планирана по класическия италиански модел, а тази на модулната зала е като правоъгълна « магическа кутийка ».
Проектът се ражда от пространсвото между тези две зали, така както дворецът, отдръпвайки се , отстъпва на града мястото пред себе си, превръщайки го в площад. По същия начин архитектурата превръща разстоянието между тези два главни елемента в истинско публично простраснтво.
Операта трябва да има силна идентичност и да притежава цялостност, за това обемите на двете зали са свързани помежду си. Откъм града това става чрез висок портик, който се превръща в градското лице на проекта. Откъм морето се простира обширен заслонен кей, отворен към залива. Портикът помещава тези елементи на програмата, които лесно могат да бъдат разположени на голяма височина – като бюрата, или които трябва да са на високо – като панорамния ресторант.
Покривът, заслоняващ кея, помещава семинарните зали.
Маршрути, разходки
Гледан от страната на града портикът е като завеса, като метафорична фигура на театъра и неговата магия. Той се обръща към един нов свят, откривайки изгряващото над залива слънце.
Портикът е героична фигура на моща, фасада изправяща се пред цял един град, град, който се развива и се идентифицира с нея. Портик на ветровете, чието присъствие напомня това на корабите.
Тази рамка на сцената ще кадрира тържествено бъдещите небостъргачи на морския фронт, нейната мощна хоризонтала успокоява, без да се стреми да доминира над окония пейзаж.
 |
| Поглед към портикът на операта откъм града |
Веднъж преминали под портата се озоваваме на агората разположена между двете зали. Геометрията и е проста и рационална, пространството и е едновременно спокойно и мистериозно. То образува авант-сцената на градската комедия и се отваря към кея, гледайки морето. Това е пристанът отвеждащ ни към представлението, където в просторния пейзаж на залива на Пусан ще тече животът на операта.
Откъм залива монументално стълбище ни отвежда към покрива на кея. Тук сценичното пространство под открито небе ни създава прекрасното усещане че обитаваме небето, отвежда ни плавно по рампата към паркът, разстилащ се на покривът на операта.
 |
| Агората |
За да се превърне операта в демократична сграда, всички елементи извън залите за спектакъл са отворени за всички посетители. Сградата се отваря към целия град, предлагайки му своите улици, покриви, парк, кей и тераси, превръщайки всяка разходка на своите посетители в градски спектакъл, а тях самите в актьори.
***
* Конкурсът за Операта на Бастилията е лансиран през 1983-та година и в него участват всички световно известни за времето си архитекти. Трите главни цели на програмата са :
- Народна опера, отворена за всички
- Намаляване на разходите за функционирането и чрез умножаване на броя на представленията
- Създаване на възможно най-добрите визуални и акустични условия
Единствено честотата на представленията позволява да се увеличи чувствително броя зрители, като едновременно се намалят значително разходите по експлоатацията. Главният принцип в основата на програмата за Операта на Бастилията е именно принципа на постоянно редуващите се представления.
Целта е голямата зала с капацитет 2700 – 3000 места да заложи на ротация от 20 спектакъла на година, с общо 250 представления, което да гарантира цена на билета от максимум 200 франка (около 30 евро). Впоследствие схемата за ротация на 6-те спектакъла на седмица, която да позволи да има представление всеки ден, не функционира добре и е изоставена. Цената на билета никога не успява да се фиксира на 30 евро. Днес цените за големите спектакли варират от 40 до 150 евро, като представления има 3 пъти в седмицата.
* Текст Оливие Гаине и Карим Басбус
Перспективи Е. Аргирова
превод от френски Е.Аргирова
Няма коментари:
Публикуване на коментар