Сложни са понякога пътищата на спомените и асоциациите.
Отдавна исках да пиша за това място, но сега му дойде времето, почти година по-късно след като най-накрая, по именно такива сложни пътища попаднах лице в лице с тази бяла кула.
От години се чудех какво точно представлява тя, може би още от първото ми качване на Айфеловата кула, много отдавна, когато гледайки на запад, тя ми се видя една от най-красивите и необяснимо магични "сгради" наоколо.
Няма да продължавам с гатанките - нереалният бял силует от снимката e част от ансамбъла Богренел в Париж, в 15-ти район. Кварталът се простира по дължината на брега на Сена, и преди е бил зает от индустриални постройки. През 1951-ва последните заводи са разрушени, за да отстъпят място на един от типично френските амбициозни градоустройствени експерименти от 60-тте и 70-тте години. Първите скици на архитектите Енри Потие и Раймонд Лопез, на които е поверен проекта, датират от 1959-та година. Планирането е типично за онова време. Предвижда се буквално изграждането на едно "парче" град върху бетонна плоча, над която се издигат жилищни кули. Плочата е с дебелина 3 етажа, покрива улиците под квартала и паркингите и помещава в себе си магазините и техическите инсталации. Върху нея се простират публичните пространства между кулите, оформени като отделни паркове и градинки за отдих и разходка на обитателите. Пейзажното оформление изглежда също типично за тези години - градини с геометрични заоблени форми и много бетонни префабрикувани цветарници. А кулите са за мен като странен пейзаж от фантастичен филм или футуристичен комикс. Постояването на ансамбъла се проточва 30 години, като е завършен официално през 1991-ва с последната кула - Кристал.
За съжаление днес кварталът не се ползва с много добро име, градините в основата на кулите са всъщност много приятно според мен място, но никой не се застоява особенно дълго там, въпреки че са добре поддържани и обстановката е спокойна.
Бялата кула, е не друго, а комина на топлинната мини-централа, захранваща жилищните кули. Но не е просто комин, а скулптура с мащаб, който рядко се среща. Абстрактен обект, чиято функция трудно можете да отгатнете. Създаден е от скулптура Франсоа Стали .
Въпреки прозаичната реалност Бялата кула остава за мен мистериозен архитектурен тотем. Чувството, когато сте в подножието и, по средата на малък парк, е неописуемо. Тя изниква от бетонната плоча просто ей-така. Толкова е финна, че имаш чувството че можеш да я обгърнеш с ръце. Устремява се към небето със своите 130м височина, които я правят четвъртия най-висок обект в Париж. Помня, че когато я видях за пръв път отдалече се чудех дали не е камбанарията на някоя модерна църква...
Тук стигаме и до заглавието на този пост, което пък ни отпраща към тази музика на The Cinematic Orchestra, която свързвам с онова време от преди година. Като се замисля и заглавието подхожда на онзи странен период.
Когато сега, година по-късно, видях филма Mаn with a Movie Camera от който е извлечена The awakening of a woman се сетих и за Бялата кула. Стана ми още по-хубаво, защото филмът наистина си заслужава и зае своето място в тази приказка.
А този пост най-накрая се появи...
*снимкa Basile Solignac-Kihl
Още няколко снимки от Богренел можете да видите тук
Няма коментари:
Публикуване на коментар