Артър Ериксон

Покрай работата по един доста радикален проект, който надявам се скоро ще мога да публикувам, открих за себе си работата на двама архитекти, които не познавах и които ви представям накратко, защото намирам работата им за изключителнo интересна. Винаги се радвам когато попадна на архитектура като тази, която ми дава голяма доза ентусиазъм и ме изненадва, жалко е само, че по-често я откривам в миналото, отколкото в настоящето . 

И така, първият от тези двама архитекти е Артър Ериксон, живял и работил в Канада.

Първата сграда, която много ме впечатли е Музеят на антропологията към Универистетът на Британска Колумбия във Ванкувър, Канада, проектиран през 1971-ва година. Едни от най-ключовите експонати изложени в него, са огромните тотеми издялани от кедрово дърво, които са били и едно от главните вдъхновенията на Ериксон. Мощната бетонна конструкция и строен ритъм на портиците на главната зала са като ехо от  древен гръцки храм, както казва самият  архитект . Ще видите и по-надолу, структурата е един от най-главните параметри, определящи облика на архитектурата му. Тук u-профилните греди позволяват покриването на голямото пространство на главната зала, без междинни подпорни колони, и така тотемите се извисяват сред струящата светлина , на фона на естественото им обкръжение.

Освен значимите публични сгради, Ериксон е проектирал и много частни къщи, които също са изненадващи и впечатляват с неверояната композиционна сила на дървената им или бетонна конструкция. Цялата архитектура и пространство е подчинена на тази стройна структура, която е като пространствена скулптура от греди и колони, вертикали и хоризонтали, разположени сред невероятната дива природа на необятната Канада.

Къща на Огнения остров, Ню-Йорк, 1977

Къща Крейг , Келуна, Канада, 1967, проектирана с Ж. Масси

Къща Граам, Южен Ванкувър, Канада, 1962, проектирана с Ж. Маси

Къща Хилборн, Онтарио, Канада, 1974

Комплекс Монтиверди, Южен Ванкувър, Канада, 1979

Къща Дайд , Едмънтън, Канада, 1960

Къща Смит, Южен Ванкувър, Канада, 1964, проектирана с Ж. Маси

Униерситета Летбридж, Алберта, Канада
проектиран през 1977-ма година съвместно с Ж. Масси

За завършек ето една сграда, която е един от най-радикалните архитектурни отговори, който съм виждала. На фона на величието и необятния мащаб на околния пейзаж Ериксон нанася една линия - проста, геометрична, категорична... Монументална сграда, съизмерима с околния мащаб и радикално вписваща намесата на рационалното човешкото присъствие сред тези скали. Подобен архитектурен отговор няма как да не резонира във вас дълго след като сте го видели...

Погледната от птичи поглед сградата има лек привкус на мощната геометрична архитектура на Луис Кан и тази фотография някакси ме подсеща за лабораториите на института Салк в Калифорния.

За съжаление, както често се случва, по-късните сгради на Ериксон, проектирани в по-голям колектив, губят личния отпечатък на архитекта и преминават към една по-масова архитектура от 80-тте, а по-късно ателието му стига и до комерсиалноста на 2000-та, което определно не ми допада. Въпреки това, оставам учудена и очарована от тези няколко ранни публични сгради  и  почти всичките му къщи, които много ценя и които ви съветвам да разгледате в сайта посветен на творчеството му. Такива открития ме карат да вярвам че добрата архитектура няма да изчезне и да продължавам напред. 

А кой е другият също толкова малко известен, но много добър архитект, за който споменах  в началото ще научите много скоро...

*Всички снимки са взети от сайта на Артър Ериксон