Ще започна новата година с кратко представяне на няколко неща от областите, които ме вълнуват и на които се натъкнах по един или друг начин през изминалата 2010-а година. Надявам се че ще ви харесат, в случай че още не сте ги открили за себе си.
В областта на архитектурата ви представям няколко архитекти, които познавах слабо досега:
Графтон, за които вече писах, като новата година започва под знака на едно, надявам се, предстоящо съвместно сътрудничество.
 |
| Департамент на финансите, Дъблин, Графтън архитектс |
Те създават архитектура от паралелен свят, която за мен е приказна и уникална на фона на масовата шарения, с която ни заливат ежедневно по сайтове и списания. Детайлите са мечта и блян по загубените занаятчийски умения от отминали векове. Те крият множестево малки функционални и дизайнерски хитринки и изглеждат невероятно семпли и елегантни. И адски добре изпълнени. Невероятно е как се обръщат нещата – в съвременния свят ръчната изработка е лукс, а добре начертаният и изпълнен детайл е рядкост и за хора като мен, прекланящи се пред труда на Карло Скарпа, студио Мумбай са капка надежда, в бездната на извадени от поточната линия масови продукти.
Непременно отделете малко време да разгледате сайта им и ако това ще ви убеди повече, понеже забелязах че в България има особенна тежест, Студио Мумбай участваха на таз-годишното архитектурно Биенале във Венеция.
 |
Вила Тара, Индия, Студио Мумбай , 2005 |
 |
Вила Утсав, Индия, Студио Мумбай, 2008 |
 |
Вила Утсав, Индия, Студио Мумбай, 2008 |
 |
Вила Кападия, Индия, Студио Мумбай, 2003 |
 |
Архитектура "помежду", Музей Виктория и Алберт, Лондон, 2010 снимки от сайта на студио Мумбай |
Паскал Кинтар-Хофщайн е един от учениците и последователи на Хенри Сириани и е един от митичната за Франция педагожка група УНО, която е предстявлявала основната притегателна сила на училището по архитектура Белвил в Париж, сочено като най-доброто във Франция. Представям ви го заради добрите проекти и защото много харесвам неговите скици в сферата на обемното търсене. Акварелите малко ми напомнят концептуалните скици на Стивън Хол, както и цветната задача от ВИАЗ и са едновременно изследване на цветовете и скулптурните обеми, каквото рядко можете да срещнете при днешните най-често спрягани архитеки.
 |
Обемни търсения, Паскал Кинтар-Хофщайн скици от сайта на Архитектурното ателие Паскал Кинтар-Хофщайн |
Емануела и Лоран Бодоан са други митични фигури във Френската архитектура, които слабо познавах, но след като посетих Музея за изящни изкуства в Нанси, който е отчасти тяхно произведение, не мога да не отбележа забележителните пластични качества на техните сгради, играта на светлини и сенки в тях и отново невероятните детайли.
 |
Университетска библиотека в Безансон, общ изглед и детайл Ателие Бодоан, 1997 |
 |
Медиатека Франсоа Митеран, Поатие, Ателие Бодоан, 1996 |
 |
Музей Lee Unq No , Южна Корея, Ателие Бодоан, 2006 |
Именно музеят за изящни изкуства в Нанси е едната, от двете най-вдъхновяващи сгради, които посетих тази година.
Другата е Вилата на Луи Каре построена от Алвар Аалто през 1960 година, която се намира близо до Париж. И от двете помествам само по снимка тук, колкото да ви дам апетит за още и мисля че заслужават напълно отделен пост.
В литературно отношение мисля, че нищо вече няма да е същото, откакто прочетох « Атлас изправи рамене » на Айн Ранд. Надявам се много от вас да намерят време да сторят същото, без да се плашат от внушителният ѝ обем.
Препоръчвам ви оригиналния вариант на английски – езикът ми се струва достъпен, дори и за човек със средни познания, а цената на изданието на Penguin конкурира българския вариант. За тези, които искат да започнат по-леко, нека прочетат първо "Изворът". Благодаря изключително много на човекът, който ми откри тази авторка, в много странен и критичен за мен период и това промени и подреди не малко мисли и идеи в главата ми в последните 3 години.
Към тези архитектурни и литературни открития бих добавила сайтовете на няколко човека, с които случайността ме срещна през изминалата година и които ценя като хора и творци, и харесвам това, което правят с неизчерпаем ентусиазъм, в често доста трудни условия.
Кремена Николова чието многолико творчество е едновременно свежо и замислено. Особенно харесвам фотомонтажите ѝ, които наслагват различни светове и създават интересни мащабни контрасти, а също и скулптурната поредица Danse macabre.
 |
14h40, фотомонтаж, Кремена Николова |
 |
Danse macabre, малка пластика, Кремена Николова снимки Христо Станкулов |
 |
Паметник на съветската армия в Бургас, фотография Никола Михов |
И не на последно място - радвам се, че въпреки кризата архитектите в България поддържат бойния дух, изявявайки се на други поприща. Тук е мястото да спомена и музиката на Коttarashky , който « иначе е архитект » и който, ако ви хареса, можете да видите на живо на 12-ти януари в Sofia Live Club.
Към БГ творците бих добавила и създателите на керамични произведения от Tochka&Tochka , заради безкрайната симпатия която храня към техните кубични... солници.
 |
Керамични солници, дизайн Яна Юнакова, tochka&tochka, колекция 2009 снимка от сайта на tochka&tochka |
И тъй като в последните дни преди новата година попаднах на едно място , което доста ми хареса помествам и него. Става въпрос за ресторанта Spaghetty Kitchen в София, дело на aрхитектите от Kumaroffice .
 |
снимките са взети от facebook - страницата на Spaghetty Kitchen |
И така Честита Нова Година!
Дайте най-доброто от себе си, летете далеч над посредствеността, изяснете и повишете собствените си критерии и най важното – не спирайте да творите и мечтаете!
Дайте най-доброто от себе си, летете далеч над посредствеността, изяснете и повишете собствените си критерии и най важното – не спирайте да творите и мечтаете!
