25 октомври, 2010

Червено



Наскоро бе откриването на детската градина Жолио Кюри в Сент-Уен , едно от "червените" предградия на Париж. За мен този проект има голяма сантиментална стойност (освен архитектурната), защото бе първия конкурсен проект на Ателие Гаине в който участвах и който за щастие спечелихме през далечната 2007-ма.
Конструкцията на сградата е изцяло дървена, важен елемент с който бяхме спечелили конкурса, тъй като строежа трябваше да не нарушава спокойствието и функционирането на съществуващата детска градина. Дървената конструкция бе като лего,  частите пристигаха на строежа номерирани и едва трима човека бяха достатъчни за да вдигнат целия дървен скелет. Спомням си как ходех да разгледам строежа в късната есен на 2009-та година  и всичко бе жълто-оранжево под късното слънце, ухаеше на дърво, а есенните листа на чинарите се стелеха по пода на оформящите се класни стаи.


Сега, само година по-късно, сградата е вече готова и малчуганите радостно тичат по двора.
Съществуващата детска градина е едноетажна и доста незабележима, затова новата сграда има за цел да даде силна идентичност на ансамбъла, и той да се открои като публична сграда в заобикалящата го разнородна среда. Архитектурата обгръща целия проект - както сградата, така и външните пространства.


Разноцветна галерия създава слънцезащита за съществуващата ниска сграда и ѝ дава нов мащаб, съгласуван с този на новата сграда.



Новата сграда се разполага по протежение на улицата, а едното ѝ крило прехвърля двора като мост, създавайки покрито място за игра на децата.


Оградата е изцяло част от сградата, направена е от същия материал,  нейният ритъм бележи малките случки в двора - портикът, като врата отворена към града, малкият открит театър скрит зад дърветата... 


Дървената фасада е третирана като абстракна композиция . Червеният цвят на фасадата обърната към града бележи публичния, официален статут на сградата. Откъм двора, където пространството е достъпно само за децата, дървото е оставено в естествения си цвят, за да създаде една по-фамилиарна атмосфера.



Дърветата хвърлят игриви сенки по цветните дървени повърхности, небето изниква в неочаквани кадражи.



Странно е, но сградата ми изглежда сега така, все едно винаги е била там, сред зеленината и виковете на децата, като цветен дървен килим, който се е разстлал и е обединил в едно всички разнородни елементи на проекта.
Детска градина Жолио Кюри, Сен Уен,
архитект Оливие Гаине, асистент Амза Шами
Още снимки тук

08 октомври, 2010

Бели нощи в Париж

B ноща на събота срещу неделя Париж бе превзет от една относително нова културна манифестация под надслова Бяла нощ *. Става дума за поредица от най-различни инсталации на съвременни артисти, разположени в три зони на града, оформящи лесно достъпен маршрут. Разположени най-често на публични места под открито небе,те можеха да бъдат посетени цяла нощ, разбира се безплатно. Напомня идеята на Нощта на музеите, но отличителното тук е,  че инсталациите са замислени именно за да бъдат изложени през нощта, тъй като главният им манипулативен елемент е светлината. Освен това почти всичко се случва навън, на улицата, на площада, в парка, по фасадите на кмества и катедрали. Беше доста приятно да се шляеш по улиците пълни с хора дори в 2 часа през необикновенно топлата нощ, да попадаш на различни изненадващи и омагьосващи места.
Харесаха ми много две от инсталациите, които споделям и с вас.


снимка Diane Sabourin, Nuit blanche Paris 2010
Първата е типична инсталация която би се харесала на архитект, тъй като смесва две ключови неща за мен - създаване на пространство и светлина. По-точно тук ставаше въпрос за оформяне на специфично пространство чрез светлинни, обеми пулсиращи и променящи се под ритъма на упояваща електро музика. Дело е на колектива от архитекти 1024 Architecture, производна на небезизвестния колектив EXYZT , които доста са експериментирали  в тази област.

снимка Diane Sabourin, Nuit blanche Paris 2010
Low-cost скелетна конструкция с опъната върху нея тънка мрежа оформяше конструктивистка композиция от кубове, по които играеха музикални линии от светлина. Можеше да се разходиш между кубовете, под тях и наоколо и възприятието бе винаги различно. Понеже инсталацията бе разположена на моста на гърба на острова Сите, се виждаше отдалече и се отразяваше в Сена, хвърляше чудновати сенки по фасадите на кея и приканваше отдалече да отидеш да провериш на място "що за творение е това".


снимка Frédéric Brito, Nuit blanche Paris 2010

Тиха, поетична, съзерцателна. Такава усетих аз инсталацията Светулки на Ерик Самак. Облак от поклащащи се от вятъра и блещукащи  светодиоди бе надвиснал над един от дворовете на много старата болница  Отел Дьо, намираща се точно до Нотр Дам. Много хора се бяха излегнали на земята, унесено загледани в мъничките мъждукащи зелени светлинки. Зачудих се отгкога ли не съм виждала истинска светулка?

снимка Stéphane Derny, Nuit blanche Paris 2010

снимка Cristohpe Lemieux, Nuit Blanche Paris 2010

Всичко това ме подсети и за едни доста стари инсталации на Инго Маурер, чието творчество доста харесвам, защото не просто прави красиви лампи, а и си играе със светлината...


Инго Маурер, иснталация в Фондацията Картие в Париж, 1997


Което ме навява на спомени и за един мноооого стар светлинен проект...


***
Oще снимки oт Paris Nuit Blanche тук
Снимките са взети от сайта на "Nuit blanche Paris 2010"

* на френски изразът  "nuit blanche" означава нощ, през която се будува, откъдето идва и често използваният от архитектите израз  "j'ai fait une nuit blanche", тоест "не съм спал цяла нощ".