B ноща на събота срещу неделя Париж бе превзет от една относително нова културна манифестация под надслова Бяла нощ *. Става дума за поредица от най-различни инсталации на съвременни артисти, разположени в три зони на града, оформящи лесно достъпен маршрут. Разположени най-често на публични места под открито небе,те можеха да бъдат посетени цяла нощ, разбира се безплатно. Напомня идеята на Нощта на музеите, но отличителното тук е, че инсталациите са замислени именно за да бъдат изложени през нощта, тъй като главният им манипулативен елемент е светлината. Освен това почти всичко се случва навън, на улицата, на площада, в парка, по фасадите на кмества и катедрали. Беше доста приятно да се шляеш по улиците пълни с хора дори в 2 часа през необикновенно топлата нощ, да попадаш на различни изненадващи и омагьосващи места.
Харесаха ми много две от инсталациите, които споделям и с вас.
 |
снимка Diane Sabourin, Nuit blanche Paris 2010 |
Първата е типична инсталация която би се харесала на архитект, тъй като смесва две ключови неща за мен - създаване на пространство и светлина. По-точно тук ставаше въпрос за оформяне на специфично пространство чрез светлинни, обеми пулсиращи и променящи се под ритъма на упояваща електро музика. Дело е на колектива от архитекти 1024 Architecture, производна на небезизвестния колектив EXYZT , които доста са експериментирали в тази област.
 |
снимка Diane Sabourin, Nuit blanche Paris 2010 |
Low-cost скелетна конструкция с опъната върху нея тънка мрежа оформяше конструктивистка композиция от кубове, по които играеха музикални линии от светлина. Можеше да се разходиш между кубовете, под тях и наоколо и възприятието бе винаги различно. Понеже инсталацията бе разположена на моста на гърба на острова Сите, се виждаше отдалече и се отразяваше в Сена, хвърляше чудновати сенки по фасадите на кея и приканваше отдалече да отидеш да провериш на място "що за творение е това".
 |
снимка Frédéric Brito, Nuit blanche Paris 2010 |
Тиха, поетична, съзерцателна. Такава усетих аз инсталацията Светулки на Ерик Самак. Облак от поклащащи се от вятъра и блещукащи светодиоди бе надвиснал над един от дворовете на много старата болница Отел Дьо, намираща се точно до Нотр Дам. Много хора се бяха излегнали на земята, унесено загледани в мъничките мъждукащи зелени светлинки. Зачудих се отгкога ли не съм виждала истинска светулка?
 |
снимка Stéphane Derny, Nuit blanche Paris 2010 |
 |
снимка Cristohpe Lemieux, Nuit Blanche Paris 2010 |
Всичко това ме подсети и за едни доста стари инсталации на Инго Маурер, чието творчество доста харесвам, защото не просто прави красиви лампи, а и си играе със светлината...
 |
Инго Маурер, иснталация в Фондацията Картие в Париж, 1997 |
Което ме навява на спомени и за един мноооого стар светлинен проект...
***
Oще снимки oт Paris Nuit Blanche тук
Снимките са взети от сайта на "Nuit blanche Paris 2010"
* на френски изразът "nuit blanche" означава нощ, през която се будува, откъдето идва и често използваният от архитектите израз "j'ai fait une nuit blanche", тоест "не съм спал цяла нощ".
Няма коментари:
Публикуване на коментар