Aз и моите мисли

Добре дошли на всички, които са попаднали случайно или не чак толкова случайно на тази страница.
Едно начало винаги е трудно, затова може би и този първи пост ще е малко объркан и хаотичен, също като мен самата в този момент, но...Някога отдавна, преди близо 12 години се опитвах да внеса ред в живота си като пишех. Описвах всичко което ми се случва, това което мисля, което съм споделила с хората и най-вече нещата , които не съм успяла да направя или изрека по едни или други причини. Може би и именно затова сядам да пиша сега , животът ми се струва странен и хаотичен и в последните няколко години имаше много обрати за мен.Пиша, като някаква форма на терапия...
Но не е и само това...Животът ми се водеше напоследък разпокъсано между няколко места (би трябвало да кажа градове и държави) и въпреки плюсовете на пътуванията и новите преживявания, възниква проблема с приятелите които си си създал на тези места и които не можеш да виждаш толкова често, колкото ти се иска, нито пък можеш да ги събереш на едно място и в крайна сметка все не можеш да споделиш всичко, което ти се иска. Жадуваш да говориш с тях, но е непосилно постоянно да изминаваш луди километри и да прекарваш часове на телефона или пред компютъра. Блога е форма на решение, въпреки че за мен за това са нужни блогове на поне два езика... Така че засега ще е само на български, а по-късно може да се появи и френски вариант, но тематиката някакси не би могла да е една и съща. Стигам и до това да бъдеш българин и да живееш извън България...като нещо което е за много от нас като етикет, който другите ти слагат без сам да си го искал. За мен е приключение, което всеки преминава различно. Понякога, разбира се, не е приключение а кошмар, но аз предпочитам да гледам на нещата по малко по-оптимистичен начин, кошмари се случват навсякъде, независимо от мястото. Това, което искам да кажа е по-скоро, че ще ми е интересно да пиша именно за българите , където и да са те по света. След толкова много години извън родната си страна човек започва да се чувства най-вече гражданин на света, пък и когато се прибира всички държат да му напомнят, че той не я разбира националната обстановка защото не живее там. Ок, така да е , затова ще ми е интересно да има реакция на това, което пиша, именно оттам - от България, и може би това ще ми помогне да разбера нещата, които хората ми напомнят че не проумявам. Темите около които ми се струва че ще се върти блога са случките които ме вълнуват,мислите на които ме навеждат, нещата които харесвам (или не харесвам) , въпреки че не се знае какво още може да ми хрумне. Тук е момента да вметна че съм архитект, което така или иначе щеше да стане ясно от насочеността на постовете след това. Вероятно една значителна част от тях ще са на темата « Защо не съм архитект завършил и практикуващ в България », защото именно завършването на архитектура бе eдна от епичните битки в моя живот досега, това бе и първопричината да се махна от България. Архитектурата, бе казал Рем Коолхаас в предговора на SMLXL, « е по дефиниция едно хаотично приключение », а писането за архитектура “болезнено утопично начинание”. От тази гледна точка може би и този блог ще е едно болезнено утопично начинание, но си струва да се опита. Пък и всички знаем, че архитектурна критика в момента в България лиспва и е крайно време това да се промени. Но, разбира се тук няма да става въпрос само за това. Моя добра приятелка казваше, че архитектурата е манипулация (и знам че това ще накара мнозина и най-вече един човек да се подсмихнат). Признавам си и аз мисля че е така. За мен архитектурата, но и изкуството като цяло, е « манипулация », в добрия смисъл на думата, на съзнанието и човешките възприятия. И затова този блог ще е и за всички графични, визуални, пространствени, слухови и психологически манипулации. И разбира се ще е отворен за диалог, монолога би бил твърде скучен.Дано да е интересен за вас, дано да е "терапевтичен" за мен!