Гатанка II *

*седалище на предприятието Косон, филиал на Колас

Архитект Оливие Гаине, Париж

Мартин Пар, огледало на съвременното консуматорско общество

Вчера имах шанса да видя фотографа Мартин Пар, който даде кратка конференция в Центъра Помпиду и още ме държи ведрото настроение и свежестта донесена от срещата с неговата скормна личност и хуманистката ангажираност на фотографиите му.

Фотография от серията "Mалък свят", Мартин Пар, 1995

Снимките му определено ще ви накарат да се замислите над облика на съвременното общество и неговите привички и най-вече над главните феномени, които Пар изследва - масовия консуматор и неговото поведение, мондиализацията и масовия туризъм, облика на средната класа, облика на богаташите - изобщо все наболели въпроси вълнуващи един истински ангажиран фотограф. Не знам как ги приемате вие, но за мен фотографиите на Пар не са точно красиви, но те излъчват страшна сила - тази на една уловена реалност от която често боли и която често не е много лицеприятна, но която фотографа не се опитва да скрие, да дегизира или замаскира и така показва в суров вид това, което е днешното общество. На фона на ретушираните на фотошоп изображения на самото съвършенство, които ни заливат отвсякъде, Пар не се свени да покаже хората такива, каквито са.



New Brighton, Матин Пар

Колко ли от нас биха имали смелостта и себекритичността да застанат пред обектива му, така както самият фотограф вече е правил със себе си!

Една от най-интересните за мен серии е "Luxury". На фона на тези фотографии не мога да не си помисля с горчивина за българските "храмове на лукса", които са боготворени като такива от една  специфчна, но уви, твърде широка прослойка от българското общество. Тя дефинира като лукс именно потресаващи за мен места като модерните чалга заведения и все се чудя какво ли би излязло изпод обектива на Мартин Пар, ако той ги посети един ден и как ли света би приел тези фотографии и как би отсъдил тази изкривена дефиниция за лукс.

фотогяфии от сеията Luxury, Мартин Пар

А докато това се случи разгледате сайта му  и ще откиете че въпреките тежките въпроси, които фотографиите му поставят, те носят и много ведрост и забавление, поднесени с тънкото чувство за хумор и ирония, с които Мартин Пар ни изправя пред огледалото си.

Няколко малки лични открития за 2010-а година

Ще започна новата година с кратко представяне на няколко неща от областите, които ме вълнуват и на които се натъкнах по един или друг начин през изминалата 2010-а година. Надявам се че ще ви харесат, в случай че още не сте ги открили за себе си.

В областта на архитектурата ви представям няколко архитекти, които познавах слабо досега:

Графтон, за които вече писах, като новата година започва под знака на едно, надявам се, предстоящо съвместно сътрудничество.

Департамент на финансите, Дъблин, Графтън архитектс

Студио Мумбай

Те създават архитектура от паралелен свят, която за мен е приказна и уникална на фона на масовата шарения, с която ни заливат ежедневно по сайтове и списания. Детайлите са мечта и блян по загубените занаятчийски умения от отминали векове. Те крият множестево малки функционални и дизайнерски хитринки и изглеждат невероятно семпли и елегантни. И адски добре изпълнени. Невероятно е как се обръщат нещата – в съвременния свят ръчната изработка е лукс, а добре начертаният и изпълнен детайл е рядкост и за хора като мен, прекланящи се пред труда на Карло Скарпа, студио Мумбай са капка надежда, в бездната на извадени от поточната линия масови продукти.

Непременно отделете малко време да разгледате сайта им и ако това ще ви убеди повече, понеже забелязах че в България има особенна тежест, Студио Мумбай участваха на таз-годишното архитектурно Биенале във Венеция.

Вила Тара, Индия, Студио Мумбай , 2005

Вила Утсав, Индия, Студио Мумбай, 2008

Вила Утсав, Индия, Студио Мумбай, 2008

Вила Кападия, Индия, Студио Мумбай, 2003

Архитектура "помежду", Музей Виктория и Алберт, Лондон, 2010

снимки от сайта на студио Мумбай

 

Паскал Кинтар-Хофщайн е един от учениците и последователи на Хенри Сириани и е един от митичната за Франция педагожка група УНО, която е предстявлявала основната притегателна сила на училището по архитектура Белвил в Париж, сочено като най-доброто във Франция. Представям ви го заради добрите проекти и защото много харесвам неговите скици в сферата на обемното търсене. Акварелите малко ми напомнят концептуалните скици на Стивън Хол, както и цветната задача от ВИАЗ и са едновременно изследване на цветовете и скулптурните обеми, каквото рядко можете да срещнете при днешните най-често спрягани архитеки.

Обемни търсения, Паскал Кинтар-Хофщайн

скици от сайта на Архитектурното ателие Паскал Кинтар-Хофщайн

Емануела и Лоран Бодоан са други митични фигури във Френската архитектура, които слабо познавах, но след като посетих Музея за изящни изкуства в Нанси, който е отчасти тяхно произведение, не мога да не отбележа забележителните пластични качества на техните сгради, играта на светлини и сенки в тях и отново невероятните детайли.

Университетска библиотека в Безансон, общ изглед и детайл

Ателие Бодоан, 1997

Медиатека Франсоа Митеран, Поатие, Ателие Бодоан, 1996

Музей Lee Unq No , Южна Корея, Ателие Бодоан, 2006



Именно музеят за изящни изкуства в Нанси е едната, от двете най-вдъхновяващи сгради, които посетих тази година.

Другата е Вилата на Луи Каре построена от Алвар Аалто през 1960 година, която се намира близо до Париж. И от двете помествам само по снимка тук, колкото да ви дам апетит за още и мисля че заслужават напълно отделен пост.

В литературно отношение мисля, че нищо вече няма да е същото, откакто прочетох « Атлас изправи рамене » на Айн Ранд. Надявам се много от вас да намерят време да сторят същото, без да се плашат от внушителният ѝ обем.

Препоръчвам ви оригиналния вариант на английски – езикът ми се струва достъпен, дори и за човек със средни познания, а цената на изданието на Penguin конкурира българския вариант. За тези, които искат да започнат по-леко, нека прочетат първо "Изворът". Благодаря изключително много на човекът, който ми откри тази авторка, в много странен и критичен за мен период и това промени и подреди не малко мисли и идеи в главата ми в последните 3 години.

Към тези архитектурни и литературни открития бих добавила сайтовете на няколко човека, с които случайността ме срещна през изминалата година и които ценя като хора и творци, и харесвам това, което правят с неизчерпаем ентусиазъм, в често доста трудни условия.

Кремена Николова чието многолико творчество е едновременно свежо и замислено. Особенно харесвам фотомонтажите ѝ, които наслагват различни светове и създават интересни мащабни контрасти, а също и скулптурната поредица Danse macabre.

14h40, фотомонтаж, Кремена Николова

Danse macabre, малка пластика, Кремена Николова

снимки Христо Станкулов

Никола Михов, чиито снимки на паметниците от времето на соц. режима представляват най-добре документирания снимков материал по въпроса.


Паметник на съветската армия в Бургас, фотография Никола Михов



И не на последно място - радвам се, че въпреки кризата архитектите в България поддържат бойния дух, изявявайки се на други поприща. Тук е мястото да спомена и музиката на Коttarashky , който « иначе е архитект » и който, ако ви хареса, можете да видите на живо на 12-ти януари в Sofia Live Club.

Към БГ творците бих добавила и създателите на керамични произведения от Tochka&Tochka , заради безкрайната симпатия която храня към техните кубични... солници.

Керамични солници, дизайн Яна Юнакова, tochka&tochka, колекция 2009

снимка от сайта на tochka&tochka

 И тъй като в последните дни преди новата година попаднах на едно място , което доста ми хареса помествам и него. Става въпрос за ресторанта Spaghetty Kitchen в София, дело на aрхитектите от Kumaroffice .



снимките са взети от facebook - страницата на Spaghetty Kitchen



И така Честита Нова Година!

Дайте най-доброто от себе си, летете далеч над посредствеността, изяснете и повишете собствените си критерии и най важното – не спирайте да творите и мечтаете!