 |
| "Purple Rain", Пиер Ардувин, 2011, фотография Дебора Лесаж |
Струва ми се, че очарованието на Бялата нощ тази година се криеше не толкова в арт-инсталациите, а в оживената празнична атмосфера по улиците. Може би нереално топлата октомврийска нощ имаше голяма заслуга за това, но префектната организация всъщност бе най-важна. По данни на общината тази година събитието е привлякло 2,5 милиона посетители, а аз мога да кажа само че отдавна не бях виждала градът буквално препълнен в този късен час. Имаше хора излезли съвсем целенасочено,на колело или пеш, с план в ръка, решени да обиколят всички инсталации. Улеснение за това беше и специалното i-Phone приложение с маршрути, което общината бе пуснала за целта, а планове имаше навсякъде. Имаше обаче и много хора, в това число и аз, които просто бяха излезли да се пошляят без конкретен маршрут, оставяйки се на изненадата и наслаждавайки се просто на атмосферата навън. Много от тях, увлечени от тълпата, са попаднали случайно пред накое видео, запалили са се и после ентусиазирано са търсели следващата инсталация.
При такива събития Париж действа като еуфоризиращ допинг, особенно след няколкото дни прекарани в България, където дори София този път ми се видя ленива и пуста. Пловдив изненадващо спечели първенството по оживление с Нощта на музеите, но не заради изложбите или музеите си, а именно заради ведрото настроение и шарената тълпа навън.
Все така вълшебно е за мен да виждам хора на всякаква възраст, чакащи на опашка в 2 часа посред нощ за да видят някоя инсталация. И още по-хубаво - хората ми изглеждаха щастливи, ентусиазирани, променени. Мисля си че именно това е и една от идеите - за една нощ всичко изглежда различно и приказно - от градът до неговите обитатели и гости. А на сутринта споменът избледнява и изглежда като фееричен сън... до следващата безсънна нощ.
