"It's strange how simple things become, once you see them clearly" II *

Последната много Forget Your Past-овска година се застъпи и смеси с първия строеж, който водя  и който се превърна в едно голямо приключение и изпитание за волята и знанията ми. В последните няколко месеца този проект изцяло монополизира живота и мислите ми, изправяйки ме ежедневно пред хиляди архитектурни, конструктивни, социални и общочовешки проблеми. За пореден път си казвам че архитектурата е адски комплексна и сериозна работа, (architecture is deadly serious както казваха любимите ми Графтонс), но всяко едно усилиe и несметните часове работата си заслужават напълно онзи миг в който мечтите ви придобиват реална форма и воалите от бял бетон се издигат пред вас.

Много скоро сградата ще е напълно завършена и след като си поема дъх и погледна по-трезво към всичко случило се ще мога да разкажа по-подробно за тази невероятна авантюра.

Социален център в Ноази льо Сек

Оливие Гаине архитект, Елена Аргирова асистент, строителна фирма ФАРК, поръчител  Генерален съвет на областта Сена Сен Дени

С благодарности към строителния директор за прекрасната фотография и най-вече за подкрепата, знанията му и разбирането му във всеки един момент!

Още за проекта тук

* Цитатът е от "Атлас изправи рамене" на Айн Ранд

Forget Your Past III - книгата

От няколко месеца чакам да дойде момента в който да пусна този пост и ето че той най-накрая дойде. За тези които са следили блога ми е ясно, че се интересувам живо от паметниците от комунистическо време, най-вече заради художествните им характеристики и това че те  представляват едно безспорно свидетелството за времето си, с неговия обществен и политически строй и творческо-идейната обстановка, чиийто продукт са те. Тяхната архитектура, размаха и мащаба с които са проектирани и начина, по който са изпълнени могат да ни подскажат много интересни неща и да ни наведат на доста размисли. 

Една голяма част от това наследство е и областта, която фотографът Никола Михов изследва от няколко години, запечатвайки актуалното състояние на паметниците и търсейки неуморно информация за целия творчески и политически процес по създаването им. Предполагам, че снимките му са вече познати на повечето от вас и не веднъж съм споменавала в този блог колко ги ценя . 

Сега идва момента да се появи най-накрая и книгата Forget Your Past -  монументалните паметници от времето на комунизма*, която е логичната следваща стъпка в този изследователски проект. Вътре ще намерите фотографиите, както и информация за някои от най-интересните паметници . 

Изследоватеслкия дух на Никола и ентусиазма породен от този проект бе и повода да ми хрумне да направя тази серия от пиктограми , което се оказа както забавна, така и интересна графична задача. Това ме накара да опозная още по-добре пластичните характеристики на паметниците и да се конфронтирам с изискванията при създаване на нещо като логотип. Радвам се че вече мога да споделя резултата и ще ми е интересно да чуя коментари.  Пиктограмите са на път да станат неразделна част от проекта и ще ги намерите на страниците на книгата и плакатите. 

Не пропускайте представянето на книгата, което ще се състои на 28 юни от 19 часа в Плюс Това!

Forget Your Past -  монументалните паметници от  времето на комунизма

автор/ Никола Михов 

предговор от Бабак Салари и Жан Кристоф Беше

графично оформление / Весела Михайлова

пиктограми / Елена Аргирова

издатеслство/ Жанет 45 - Пловдив

Монумента 2012 или добре дошли под шарената сянка...

Монумента в Гран Пале тази година бе поверена на съвременния френски артист Даниел Бюрен. Когато се говори за Бюрен първото което ми идва наум са така типичните в работата му раета в черно и бяло, присъщващи с вариации в почти всичките му творби. Ако сте ходили в Париж сигурно сте виждали една от най-горещо обсъжданите му и критикувани от широката публика скулптурни намеси в общественото пространство - Kолоните в двора на Пале Роаял. Трябва да си призная че бях доста скептично настроена отивайки към Гран Пале, а и е доста трудно да си предстявя нещо толкова впечатляващо колкото намесата на  Аниш Капор от миналата година. Но всъщност, инстaлaцията - Excentrique(s) се оказа едно доста приятно преживяване, особенно обляна в следобеното слънце. Цялото простраство е покрито с разноцветни кръгли прозрачни мембрани фиксирани на 3 метра от земята върху черно-бели колони. Разходката под този пъстър балдахин е лежерна и забавна, но твърде хомогенна и не носи (поне за мен) силата и дълбочината на Левиатан на Капор или напрежението и внушението на Монумента-та на Болтански.  Пространственото изживяване на Excentrique(s) не е необикновенно,  но пък светлинното е. Беше ми интересно как цветовете се пречупват и променят колоните, хората и всичко наоколо, а подът се превръща в абстрактна картина, напомняща Кръговете на Кандински... Което бе и най-запомнящото се за мен. 

Оставям ви да отсъдите сами и да се разходите под шарената сянка на Бюрен!

фотографии Е.Аргирова ©