Днес, когато почти цялата инфомация идва през интернет, почти не поглеждам архитектурните списания, до такава степен няма нищо толкова интересно да се види в тях, а още по-малко да се прочете. Проблемът отново е че липсва истинска архитектурна критика, (навсякъде и разбира се още по-остро в България ) и днешните списания се задоволяват само да "докладват" за последните сгради и проекти. Журналистите пишат все едно нямат собствено мнение и дори когато възторжено обясняват колко добър е даден проект, са неспособни да ви обяснят защо. Скоро се сблъсках с един журналист от френското списание D'a, който ми обясняваше, че не харесва един жилищен проект, но не успя да ми каже защо, нито пък да ми посочи примери за жилищни проекти, които му харесват. Още по-зле - оказа се, че дори не беше погледнал плановете на въпросния презрян от него проект, което ме изуми. За мен е почти невъзможно и доста позоьрско да се изказват мнения за жилищни сгради, без да се вземат в предвид плановете, те са изключително важни. За тези хoра, за коитo сградата не се резюмира в опаковката на фасадата, разбира се.
Всъщност това натъжаващо, плъзгащо се по повърхността поведение е присъщо и на доста колеги архитекти и на широката публика от хора, които харесват даден проект и го описват като як, "cool" или свеж, но ако ги попитате какво точно им харесва (или респективно не им харесва) настъпва мълчание. То издава празнината, породена от липсата на добро образование, изградени критерии и добра архитектурна и обща култура.
Но все пак, понякога се случват изненади... И с хората и със списанията...
Има едно архитектурно списание, което засега е почти единственото, което наистина чета, а не прелиствам. И в което има истинска архитектурна критика, писана не само от историци, а от практикуващи, мислещи архитекти. Казва се "Le Visiteur" и се издава от Société Française des architectes - широко сдружение на архитекти, историци и като цяло хора, които гледат в една посока, дори и понякога да не са единодушни по всички въпроси. Дебатът, така или иначе и различните мнения са за мен неразделна част и задължителен елемент за подобряването на качеството на работата ни. Нереално ми се вижда всички да харесват безпрекословно работата на даден архитект и аз лично никак не се блазня от стар-системата и захаросаните съзаклятнически потупвания по рамото, последавани от обявяване във величие на този или онзи архитект. Препопъчвам Le visiteur на всички вас, които искате да видите нещо различно от комерсиалната стар-архитектура. Не е леко четиво, но си струва мисловната гимнастика. Списанието е на френски и английски и може да се поръча по интернет. Или да се намери в книжарницата на Помпиду или тази на Le Moniteur до театъра Одеон, която препоръчвам на всички минаващи или пребиваващи в Париж архитекти и не-архитекти.
Следва едно друго, малко позабравено от мен издание. Когато бях студентка, El croquis беше любимото ми списание. Отделните броеве, разбира се, много повече приличат на архитектурни монографии и това, което ме очароваше и ми харесва и до днес са добрите фотографии, професионалните планове и детайли в мащаб и наличието на снимки на макетите, които като цяло малко агенции все още правят. Отдавна не бях поглеждала сайта им, тъй като мислех че окончателно са се предали на отразяване на архитекти като любимия на всички Рем Колхаас например, от които няма вече какво интересно да се види, но се натъкнах на ето това:
Посленият брой е посветен на Студио Мумбай, които вече съм споменавала тук и които доста харесвам. Архитектурата им е много различна от всичко, което може да бъде видяно в Европа и Щатите, и носи този неподправен местен дух на страната от която идва, която я прави още по-ценна. Тя е искренна и оригинална. Нищо общо със западнo - "източната" съвременна архитектура, която Китай бълва ежегодно от поточната си линия... Видях че освен хартиено издание, Еl croquis предлагат и закупуване на електронен вариант. Аз оставам любител на допира с хартията, но за много от вас електронният вариант може да е далеч по-удобен.
И накрая, в един по-общ регистър, ето едно друго френско списание- книга, на което попаднах по стечение на обстоятелствата в Йордания - беше донесено от някой от минаващите през Петра археолози. Казва се XXI (списание 21) и излиза уви, само на френски език засега. Да речем, че е нещо като далечен братовчед на списание Едно, но без неговата лайф-стайл рекламна страна. Включва дълги статии на най-различни теми - изкуство, фотография, интересни истории от цял свят. Всеки брой е на дадена тема. В броя Утопия, на който попаднах имаше и голям фоторепортаж за богаташките палати на циганите от Румъния и Молдавия, така че мисля че би било интересно за доста широка публика. Графизмът е фантастичен, има илюстрации за всяка статия на най-различни автори, което допринася за голямото визуално богатство.
Видях че XXI има братско фотографско списание - 6 Mois, на което още не съм попадала, но което трябва да намеря и разгледам.
Надявам се че има още поне няколко списания, като изключим тези известни на всички, които си заслужават все още четенето, така че коментарите са отворени за вашите открития и препоръки... И е крайно време да седна и да напиша поста за съвременния графизъм, за който събирам материали от доста време и който е едно от нещата, които могат да ме накарат да се загледам в дадено списание.
